Берёза

(новый перевод на болгарский — Величка Петрова)

Маме

Боль берёзе не унять –
Пригорюнилась опять.
Не сдержать берёзе слезы.
Никому и невдомёк,
Как он горек,
Как он горек,
Как он горек, сладкий сок.
Боль берёзы не понять,
Если сердцем не принять.
Подойди и ствол погладь,
На пригорке рядом сядь.
Белоствольная берёза,
Как седая наша мать.
Поддувает ветер в спину,
Шаль поправила опять.
Много-много хочет сыну
Рассказать при встрече мать.
Только вновь явились слёзы.
Как ждала тебя она!
Плачет старая берёза.
А вокруг нас – тишина.

БРЕЗА

Пак брезата ли тъжи
защо сълзите не сдържи?
Болката ли пак не стихва
в брезов поглед белоок?
Как си горест
Как си горест
Как си горест сладък плод?
Брезата как ще разбереш
ако от скръб сърце не спре
Ела ствола докосни
с баира редом приседни
белостволата бреза
пази мамина сълза.
Духа вятърът в гърба
шала си намества пак
с болка стигнала ръба
чака син до късен мрак.
И пак сбира се сълза
как те чакаше сама
Плаче старата върба
наоколо тишина.