(новый перевод на болгарский язык - Красимир Тенев)
***
Звучат во мне стихи, не умолкая.
Мне дорог полюбившийся мотив.
Кого-то на земле я продолжаю.
Продолжусь ль я, когда не буду жив?
Мой лучший стих, ты песней лебединой,
Взлетишь ль в прощальный миг под облака?
Но тело и душа пока едины –
Не создана последняя строка.
И я небытие, глядишь, нарушу:
В поэте возродится пусть поэт.
Уж нет того, наследую чью душу.
Но что душе бессмертной дымка лет?!
Звучат во мне стихи... Не чьи-то ль души
И, впрямь, шепнули нужные слова?!
Умом и сердцем им внимай и слушай.
Их думой наполняйся голова!
Звучат стихи. Печалят их утраты.
Успеть!.. Как ночь – пишу, пишу опять.
Наставники мои не просят платы.
С зарёю им так жалко улетать.
Им слава безразлична мировая.
Ничто не удлиняет жизнь вдвойне.
Кого-то на земле я продолжаю.
Звучат стихи, стихи звучат во мне.
Звучат стихи. Мои ли, их – не знаю!
Всё тот же о добре в них спор и зле.
Самим б собою быть... Но не теряю
Всё светлое, что увидал во мгле.
Предскажут, жду, судьбу мою. Мелькая,
Тропиночка моя, найдись с высот.
Звучат во мне стихи, не умолкая.
Неужто их мотив во мне умрёт?!
Превод: Красимир Тенев
***
В мен стихове звучат, за миг не спират
и скъп ми е любимият мотив.
Аз някой продължавам във всемира,
Мен – друг, когото няма да съм жив.
Ти лебедова песен, мой шедьовър,
в подлунен миг кога ще се простим?!
Но тяло и душа доде едно са –
не е написан сетният ми стих.
Аз, виж, небитието нарушавам:
поетът пак поет ще възроди.
Наследство е на всекиго душата.
Безсмъртна, тя над времето стои.
В мен стихове звучат…Душите нечии
дали ми шепнат нужните слова?!
В ума ми и в сърцето ми привлечени
те с мисли пълнят моята глава!
Звучат…Изпусна ли ги после страдам.!
Улавям!... Нощем – пиша, пиша пак.
Наставниците ми не щат заплата.
Отлитат сутрин с чезнещия мрак.
Не ги привличат почести и слава.
Живота няма как да удвоим.
Аз някой на земята продължавам.
В мен стихове звучат, звучат уви.
В мен стихове звучат. Чии – не зная!
В тях спорят все хуманност и злина.
Ще бъда себе си…Ще съхранявам
прозряната в мъглата светлина.
Съдбата ще предскажат. Ще прозира
пътечката ми. Нека я съзра.
В мен стихове звучат, за миг не спират.
Нима мотивите им ще умрат?!
